При изписването на японски йероглифи (завършил съм японистика), всеки отделен елемент, който се изписва с едно движение на ръката (или на четката в калиграфията), се нарича на английски stroke (на японски – kaku). Тъй като има най-различни видове така получени елементи – прави черти, части от криви, начупени линии и т. н., е прието на български (така е и на руски) всеки такъв елемент да се нарича черта. Аз лично съм писал на екрани (не само на японски, но и на английски), които от написаното на ръка разпознават съответния знак и го "вкарват" в текста. Примери с японски няма да давам, но пример за българска буква с 3 черти е главно Н, което обикновено се изписва така: 1. вертикалната лява черта в посока отгоре надолу; 2. хоризонталната черта в посока отляво надясно; 3. вертикалната дясна черта в посока отгоре надолу. Българска буква с 1 черта е например малко а, защото при писане ръката не се отделя от екрана. Т. е. всяко отделяне на ръката от екрана е сигнал за край на черта, а всяко докосване на екрана е сигнал за начало на черта. Според мен става дума за филтриране именно на тези черти. Написаното на екрана се сверява черта по черта с предварително зададени запаметени възможни черти и се приема тази, която е най-близко до изписаната черта. После от чертите се "сглобява" съответния знак.